Слушам кака ви Селин (Дион, не Фрост) и се опитвам да я надвикам. Трудна работа, тя си има глас, пък и сестра ми ми мрънка, че целия квартал ме слуша. Случайност, просто спряха да чукат ламарина и да къртят с бормашина отвън.

Там… дните ми с оранжевия клас какъвто е сега изтичат стремглаво. Тук ще цитирам Илинчи с един хубавичък мууд по въпроса: I love three things: 10/1, the Bohemians and my section (всичкото това са многото ни имена). И може би мога да разкажа нещо за нас.

15ти септември, Нина тича да си види списъка с класа най-сетне (според Йоана не трябва да се тича с къси поли, но аз не слушам дървени философи). Това е Последният – ще бъдем три години заедно, как да не съм нетърпелива.  Щом плъзнах поглед по списъците все пак преживях лек шок. Хуманитарката 10/1 все пак беше 50% на 50% момичета и момчета, което си е рядкост. Предния випуск имаха две момчета, а по-предния три.

И там пишеше: Марто, Нина, Янче, Илинче, Диди, Руми, Бети, Диди, Джоан, Ангел, Ками, Станчо, Любо, Виктор, Ники, Момо, Веси, Шели, Ани, Георги, Йони. Тогава не познавах половината, да си го кажа с ръка на сърцето, защото общо взето преобладаваха бивши 9/3 и 9/5. Както и бивши 8/6. Но си знаех, че ще са готини хора. И, да, такива са.

Оранжевата секция… хех, всеки клас трябваше да си избере цвят за спортния празник есента. Бяхме оранжевки, защото госпожата обичаше оранжево, пък и всичко друго беше заето, ениуей. И от там тръгна всичко: оранжево небето, оранжева тревата, оранежева победа, оранжев е класът! (и хекът е оранжев). Ако не сте видяли как Руми върви пред цял клас оранжево-облечени десетокласници и дирижира, значи нищо не сте видели.

Конспирацията… Nous conspirons. Румен заставаше на средата на класа, нагласяше конспиративния поглед и изцепваше горното на преувеличен френски. А конспирацията беше главно… хм… всъщност е конспирация, няма да ви казвам. Спомням си един път, когато го направи обаче – празника на Науките. Където хуманитарката (ние) разбихме всички физични и химични профили (: Ии… помня как си измисляхме знаци за шарадата. Нютон беше юмрук по главата, Менделей се гладеше замислено по брадата, а после цак-цак-цак нареждаше всички елементи, а Айнщайн беше шашава физиономия с изплезен език. Хах…

Бохемите… и питах една вечер какво заглавие да сложа на страницата на класа. The Master Bohemians. Стои си там, в годишника, и само чакаме някой даскал да каже думата, за да я покажем гордо. А наскоро по френски слушахме La boheme. Ами да, и това си беше хрумка, която си стана наше нещо. Всеки мейл започва с „Бохеми“… е, аз имам навика да пиша „сладури“ и понякога го правя, но мен ме знаете.

Та десет едно… ще ми липсвате вие тримата – Ани, Янче и Руми. Може би заради вас си пиша тук разни локуми. Другите са на линия и догодина, все пак, а от вас очаквам да пишете и да идвате и да пращате снимки и…

Няма да е същото, ест.

Какво е излизане на пица без ентусиазма на Янчето (шаш… без тях обичайните заподозрени за пицата намаляваме драстично), какво е без Ани… какво е час по история без двучасова Руменова презентация? Как ще я караме без конспирацията? Обещавам си да направя нещо за тях преди да замина. И точка по паараграфа лиги.

(1) Водеща политика на колежа е избиването на дървета. Количеството хартия, минаваща през ръцете на един ученик за седмица може и да се окаже повече от хартията, циркулираща из някой офис за същото време. И между другото, ако случайно изгубиш някое от по-ценните листчета, много е вероятно да прецакаш някое друго важно задание.

Споменах горния факт по простата причина, че съм загубила два, а не само един от тези листи. И, да, това е неприятно.

Не си спомням какво точно щях да казвам, вероятно нещо свързано със шоу дебата вчера, финалите днес, стиховете, които написах напоследък или пък ролевите игри, с които се занимавам. Не е важно. Важното е, че сега с нетърпение очаквам Бети да се върне и да обяви, че е взела купата по дебати заедно с Добри. Дебатът е свършил преди половин час почти, обратната връзка трябва вече да е минала, а може би още им я дават, а може би в момента си раздават грамотите (направени с мое скромно съдействие) или си обявяват личното класиране, или се прегръщат, или излизат вече от Партийния дом, това не знам. Обаче скоро ще се разбере. То около Бети тайни няма, целия випуск научава… че даже и другите випуски. Хайде това ми е научното съобщение за днес.

(1) Съблекалнята на 8-10 клас се намира възможно най-далече от зеленото игрище, балона, баскетболния корт и залите по тенис на маса. Съблекалнята на 11-12 клас се намира в тяхна непосредствена близост, но пък възможно най-далече от шкафчетата. Вече знаете как успяваме да поставяме рекорди на милята, нали? Просто имаме право на до седем закъснения за час.

По-горното е скорошна моя идея да обогатявам постовете си с факти от любимото училище. Може и да стане интересно на пришълците, може и да не им стане, но за мен колежа е гоооляяяма част от живота. Ако питате защо, за човек който отива в осем на училище и рядко тръгва от там преди пет, пък и понякога ходи уикенда… да. Да не говорим за хилядите познанства, приятелства, купони (проекти, тестове, домашни, репорти, вестници, дебати…). Кратка встъпителна реч, айде точката по въпроса.

Няма да говоря за моите Бохеми още, ще ги оставя за по-натам, защото са дълга тема, а аз имам да уча за понеделник, вторник, защото уикенда съм преокупирана с Парламентарни дебати. Това, коеот ще отбележа с удоволствие е, че снощи бях на театър с Последователите на Мелопомена (клуб в училище, и до клубовете ще стигнем), а именно Duende с Татяна Лолова. Според мен беше много добро, както и според госпожата и останалите. Тя Татяна Лолова си я бива в продължителното забавно говорене и драматичния край. Аз бях впечатлена, лично. Макар от време на време да се явяваше и по някоя простотия. Личи си, че това е писано през пръсти, ама няма как, бързам.

Утре ще видя една друга Татяна, разни съдии по дебати и така нататък… хайде, лека вечер на евентуалния читател.

А ние се разсейваме. Едно време не висях по цели вечери тук, наистина. Тогава се оправях що-годе. Другите пък се разсейват от любов, комикси, организиране на състезания по дебати и други неща. Не е леко, никак.

И аз все пак искам един свободен следобед, чаша ментов чай и да мога да пиша наволя. Идеите се блъскат в главата ми, но къде ти – 5 държави за утре: култура, ресурси, индустиря, история… Въпросите по 12 глави от Великия Гатсби и някакви векторни задачи. А аз седя тук и разсъждавам над баналности. Все едно не знаем всички как е…

Обаче разбрах, че няма да седна да уча… не скоро… защото просто имам друго в главата. И нямаше да пиша тази глупост, ако просто вече не ми беше станало твърде много.

Ще станеш велик, не ако пишеш

каквото мислиш,

а ако напишеш каквото никой друг не си е помислял. 

Ще видим аз какво ще напиша…