Нали разбирате, че няма начин да ни съберат двата последни изпита за един ден и да спестим два дена сесия… нямало да бъде честно спрямо компютърния профил. Те си знаеха, че ще имат изпит като го записаха. Ама да…
Слушам кака ви Селин (Дион, не Фрост) и се опитвам да я надвикам. Трудна работа, тя си има глас, пък и сестра ми ми мрънка, че целия квартал ме слуша. Случайност, просто спряха да чукат ламарина и да къртят с бормашина отвън.
Там… дните ми с оранжевия клас какъвто е сега изтичат стремглаво. Тук ще цитирам Илинчи с един хубавичък мууд по въпроса: I love three things: 10/1, the Bohemians and my section (всичкото това са многото ни имена). И може би мога да разкажа нещо за нас.
15ти септември, Нина тича да си види списъка с класа най-сетне (според Йоана не трябва да се тича с къси поли, но аз не слушам дървени философи). Това е Последният - ще бъдем три години заедно, как да не съм нетърпелива. Щом плъзнах поглед по списъците все пак преживях лек шок. Хуманитарката 10/1 все пак беше 50% на 50% момичета и момчета, което си е рядкост. Предния випуск имаха две момчета, а по-предния три.
И там пишеше: Марто, Нина, Янче, Илинче, Диди, Руми, Бети, Диди, Джоан, Ангел, Ками, Станчо, Любо, Виктор, Ники, Момо, Веси, Шели, Ани, Георги, Йони. Тогава не познавах половината, да си го кажа с ръка на сърцето, защото общо взето преобладаваха бивши 9/3 и 9/5. Както и бивши 8/6. Но си знаех, че ще са готини хора. И, да, такива са.
Оранжевата секция… хех, всеки клас трябваше да си избере цвят за спортния празник есента. Бяхме оранжевки, защото госпожата обичаше оранжево, пък и всичко друго беше заето, ениуей. И от там тръгна всичко: оранжево небето, оранжева тревата, оранежева победа, оранжев е класът! (и хекът е оранжев). Ако не сте видяли как Руми върви пред цял клас оранжево-облечени десетокласници и дирижира, значи нищо не сте видели.
Конспирацията… Nous conspirons. Румен заставаше на средата на класа, нагласяше конспиративния поглед и изцепваше горното на преувеличен френски. А конспирацията беше главно… хм… всъщност е конспирация, няма да ви казвам. Спомням си един път, когато го направи обаче - празника на Науките. Където хуманитарката (ние) разбихме всички физични и химични профили (: Ии… помня как си измисляхме знаци за шарадата. Нютон беше юмрук по главата, Менделей се гладеше замислено по брадата, а после цак-цак-цак нареждаше всички елементи, а Айнщайн беше шашава физиономия с изплезен език. Хах…
Бохемите… и питах една вечер какво заглавие да сложа на страницата на класа. The Master Bohemians. Стои си там, в годишника, и само чакаме някой даскал да каже думата, за да я покажем гордо. А наскоро по френски слушахме La boheme. Ами да, и това си беше хрумка, която си стана наше нещо. Всеки мейл започва с “Бохеми”… е, аз имам навика да пиша “сладури” и понякога го правя, но мен ме знаете.
Та десет едно… ще ми липсвате вие тримата - Ани, Янче и Руми. Може би заради вас си пиша тук разни локуми. Другите са на линия и догодина, все пак, а от вас очаквам да пишете и да идвате и да пращате снимки и…
Няма да е същото, ест.
Какво е излизане на пица без ентусиазма на Янчето (шаш… без тях обичайните заподозрени за пицата намаляваме драстично), какво е без Ани… какво е час по история без двучасова Руменова презентация? Как ще я караме без конспирацията? Обещавам си да направя нещо за тях преди да замина. И точка по паараграфа лиги.
