март 19, 2007
· Публикувано в дебати, колежански факти
Из “Факти за колежа”, организация:
(1) Водеща политика на колежа е избиването на дървета. Количеството хартия, минаваща през ръцете на един ученик за седмица може и да се окаже повече от хартията, циркулираща из някой офис за същото време. И между другото, ако случайно изгубиш някое от по-ценните листчета, много е вероятно да прецакаш някое друго важно задание.
Споменах горния факт по простата причина, че съм загубила два, а не само един от тези листи. И, да, това е неприятно.
Не си спомням какво точно щях да казвам, вероятно нещо свързано със шоу дебата вчера, финалите днес, стиховете, които написах напоследък или пък ролевите игри, с които се занимавам. Не е важно. Важното е, че сега с нетърпение очаквам Бети да се върне и да обяви, че е взела купата по дебати заедно с Добри. Дебатът е свършил преди половин час почти, обратната връзка трябва вече да е минала, а може би още им я дават, а може би в момента си раздават грамотите (направени с мое скромно съдействие) или си обявяват личното класиране, или се прегръщат, или излизат вече от Партийния дом, това не знам. Обаче скоро ще се разбере. То около Бети тайни няма, целия випуск научава… че даже и другите випуски. Хайде това ми е научното съобщение за днес.
март 16, 2007
· Публикувано в дебати, колежански факти, театър
Из “Факти за колежа”, закъсняване за час:
(1) Съблекалнята на 8-10 клас се намира възможно най-далече от зеленото игрище, балона, баскетболния корт и залите по тенис на маса. Съблекалнята на 11-12 клас се намира в тяхна непосредствена близост, но пък възможно най-далече от шкафчетата. Вече знаете как успяваме да поставяме рекорди на милята, нали? Просто имаме право на до седем закъснения за час.
По-горното е скорошна моя идея да обогатявам постовете си с факти от любимото училище. Може и да стане интересно на пришълците, може и да не им стане, но за мен колежа е гоооляяяма част от живота. Ако питате защо, за човек който отива в осем на училище и рядко тръгва от там преди пет, пък и понякога ходи уикенда… да. Да не говорим за хилядите познанства, приятелства, купони (проекти, тестове, домашни, репорти, вестници, дебати…). Кратка встъпителна реч, айде точката по въпроса.
Няма да говоря за моите Бохеми още, ще ги оставя за по-натам, защото са дълга тема, а аз имам да уча за понеделник, вторник, защото уикенда съм преокупирана с Парламентарни дебати. Това, коеот ще отбележа с удоволствие е, че снощи бях на театър с Последователите на Мелопомена (клуб в училище, и до клубовете ще стигнем), а именно Duende с Татяна Лолова. Според мен беше много добро, както и според госпожата и останалите. Тя Татяна Лолова си я бива в продължителното забавно говорене и драматичния край. Аз бях впечатлена, лично. Макар от време на време да се явяваше и по някоя простотия. Личи си, че това е писано през пръсти, ама няма как, бързам.
Утре ще видя една друга Татяна, разни съдии по дебати и така нататък… хайде, лека вечер на евентуалния читател.
март 13, 2007
· Публикувано в Uncategorized
Нещата отиват на криво. Не само при мен, при цели ми клас. Средата на четвъртината е, а по английски сме като в преса… не правим нищо в часа, но имаме тонове работа за вкъщи. Също така всички учители решиха, че е време за писмени изпитвания. А някои ни нагласиха и други хубавини. Много ни се събира. И състезанието по дебати.
А ние се разсейваме. Едно време не висях по цели вечери тук, наистина. Тогава се оправях що-годе. Другите пък се разсейват от любов, комикси, организиране на състезания по дебати и други неща. Не е леко, никак.
И аз все пак искам един свободен следобед, чаша ментов чай и да мога да пиша наволя. Идеите се блъскат в главата ми, но къде ти - 5 държави за утре: култура, ресурси, индустиря, история… Въпросите по 12 глави от Великия Гатсби и някакви векторни задачи. А аз седя тук и разсъждавам над баналности. Все едно не знаем всички как е…
Обаче разбрах, че няма да седна да уча… не скоро… защото просто имам друго в главата. И нямаше да пиша тази глупост, ако просто вече не ми беше станало твърде много.
март 12, 2007
· Публикувано в Uncategorized
Изчерпих се откъм забавни интродукции, а от смислени се бях изчерпила още в осми клас. Както и да е, искам да започна с едно малко хайку:
Ще станеш велик, не ако пишеш
каквото мислиш,
а ако напишеш каквото никой друг не си е помислял.
Ще видим аз какво ще напиша…
